Няма друг зодиакален знак, който да предизвиква такова вълнение, както Скорпионът. Едва ли има Скорпион, запитан коя зодия е, да е получавал някога отсрещна реакция на безразличие. Обикновено се чува нещо от рода: „О, Скорпион! Опасна зодия.”, а мимиката изразява цялата емоционална гама от зле прикрито благоговение до необосновано отвращение.

Разбира се, няма смисъл да виним когото и да било за подобна инфантилна и повърхностна реакция. В повечето случаи човекът отсреща е интелигентен и много добре знае, че това къде се е намирало Слънцето в момента на раждането ти не те определя като личност, професионалист, стойност и т.н.

Въпреки това обаче, у нас виреят несъзнавани архетипни образи, които сякаш имат свой собствен, автономен живот и не подлежат на съзнателен контрол. По същия начин, откакто свят светува, образът на скорпиона, както и на змията, винаги са провокирали асоциации за подмолност, опасност, ужас, смърт. Около тях витае сянката на греха, на страданието, на дълбоките страсти, които сякаш извират от измерение на хаос и тъмнина. Има нещо хтонично и първично у тези така близки до земята същества – змията е подбудителката на първичния грях в християнската митология; скорпионът ужилва жабата, която го спасява, защото просто това умее, според будистката притча.

В древните митологии знакът Скорпион се е свързвал с истории, в които героят слиза в долната земя, за да намери своята половинка, както в мита за Орфей и Евредика; за да събере частите на своя любим, също като при Изида и Озирис; за да бъде съпруга на бога на подземния свят и да помага на душите на мъртвите, като Персефона, отвлечена от Хадес. Херкулес трябва да извърши дванайсет подвига, които са метафора на уроците във всеки от зодиакалните знаци. Подвигът, съответстващ на знака Скорпион, отвежда Херкулес в зловонното, мрачно и мочурливо обиталище на Горгона Медуза – ужасяващо чудовище с хиляди змиевидни глави – със задачата да я убие. Уловката тук обаче е, че на мястото на една отсечена глава моментално израства нова и тази хала на практика остава непобедима. Ала в един момент Херкулес си спомня за съвета, даден му от мъдрец, и повдига Медуза високо над главата си, така че да я огреят слънчевите лъчи. Тя започва да се гърчи в предсмъртна агония, защото наистина това, от което най-много я е страх, е дневната светлина. Оцелява една единствена глава, понеже е безсмъртна, но Херкулес с една глава може да се справи, освен това вътре в нея се крие съкровище.

Символиката на Скорпиона като че ли започва да се избистря. Този знак идва „на власт” в края на есента, когато природата умира, всичко, което е било родено, се връща в земята, за да се рециклирира, преработи, трансформира, и на пролет да се прероди за нов живот и нов цикъл. Това е време интровертно, напоено с меланхолия и тъга, но в същото време силно концентрирано. Изисква се огромна вътрешна сила, за да можеш да напуснеш горната земя, светлината, успокояващата яснота на деня и да се спуснеш надолу, в мрака, там, където забутваш всичко нежелано, грозно, тревожно, всяко социално неприемливо табу и помитаща страст.

Скорпионът е знакът на желанията, които до такава степен владеят жертвата си, че тя не може да им устои и изпива чашата до дъно, а там понякога се крие смъртоносното зрънце отрова. Емоциите, чувствата, страстите са бурни, компулсивни, неконтролируеми – те са вътрешният ад на Скорпиона, през който представителите на този знак, трябва да преминат, за да изгорят и да се преродят отново, по-мъдри и могъщи.

Змията в древната символика освен всичко зловещо, е и символ на мъдростта, тишината, в която можеш да чуеш гласа на вътрешния учител; тя е символ и на израстването чрез болка – както змията си сменя кожата, така и човекът в живота си преминава през трансформации, когато трябва да се сбогува с всичко старо, за да се отвори пространство за новото, колкото и да е мъчително. Подобни преживявания в житейския път на Скорпиона са почти правило. Хората от тази зодия живеят с тайното усещане, че някаква сянка постоянно ги дебне по петите, че има и нещо друго отвъд видимите измерения на реалността, че твърдата почва под краката е една гигантска условност. Това състояние на нещата нерядко ги тласка да се вкопчат във всичко, което им дава усещане за сила и власт – пари, пост, институция, емоции, връзки. Те са отлични манипулатори, познават скритите кътчета на човешката душа и инстинктивно напипват слабото място на другия – имат проницателен ум, магнетичен поглед, остър език. Нали все някога са попадали в подземията на психиката, познават ги – дали са се върнали на горната земя със съкровището, което е било скрито там, или са останали единствено с отпечатъка от ужаса, който всячески се опитват да заличат, е друг въпрос.

Висшето проявление на Скорпиона е орелът – птицата със зоркото око, която кръжи във висините, близо до боговете и нищо на земята не й убягва. Той е фениксът, изгорял в огъня на собствените си страсти и желания, в токсичните пламъци на завистта, омразата, отмъстителността, жаждата за власт и унищожение, и преродил се от пепелта на своята гибел, за да стане епитомия на волята за живот, чиста искра дух. Затова и Скорпион е знакът на трансформацията – представителите на този знак преминават през собствения си ад, излизат от него по-силни и след това се превръщат в лечители и водачи на другите, дръзнали или принудени да минат през същото. А всеки човек рано или късно се изправя пред необходимостта да разрови килера на несъзнаваното. Скорпионът е в собствени води там – той е шаманът-водач през тъмнината към светлината, която побеждава Горгона Медуза.

Знам, че разказът ми за този драматичен знак пое в твърде поетично-митологична посока, но някак ми се струва невъзможно да е другояче, защото животът на всеки Скорпион, независимо дали го осъзнава, под една или друга форма е интерпретация на мита за смъртта и прераждането, а за тези реалии думи обикновени няма. Скорпионите се борят със собствените си демони, стават жертва на чуждата сила, опознават собствената си духовна мощ, готови са да пристъпят там, където други не смеят, падат, стават и продължават.

Сексът като форма на власт, като преживяване на сливане, отдаване и умиране за себе си и егото си, е явление, което живо вълнува Скорпионите, привлича ги инстинктивно, както бездната те влече неистово.

Много Скорпиони, като пазители на прага между двата свята, често избират да се подвизават в професии, пребиваващи на границата между живота и смъртта, между позволеното и табуто, между светлото и тъмното. Те стават лекари, хирурзи, следователи, патоанатоми, погребални агенти, психиатри, психотерапевти, тайни агенти, наемни убийци, специални части за борба с престъпността, военачалници, сексолози… Те са много добри учени и изследователи, които неуморно се ровят в тайните на битието. Привличат ги екстремните спортове, морските дълбини, зиналата паст на пещерите и космическия мрак.

Скорпиони, които продължават да имат власт над въображението и емоциите ни: Бил Гейтс, Бьорк, Брайън Адамс, Келвин Клайн, Карл Сейгън, Шарл де Гол, Клод Моне, Деми Мур, Дилън Томас, Езра Паунд, Грейс Кели, Индира Ганди, Джоди Фостър, Кърт Вонегът, Мария Кюри, Пабло Пикасо, Ломоносов, Волтер, Паганини, Мария Антоанета, Достоевски.